Съдържание

При Core и Core+ стратегиите контролът на риска идва от последователност, а не от агресивни допускания. Тези профили обикновено целят стабилен доход и предвидимост, но именно затова са чувствителни към на пръв поглед малки отклонения. Ако разходите по финансиране се покачат, ако подновяването на договори се забави или ако CAPEX бъде отложен твърде дълго, резултатът може да се влоши повече, отколкото изглежда в базовия модел. Добрата рамка за контрол на риска трябва да започва с качеството на дохода. Не е достатъчно активът да е почти изцяло отдаден; важно е какъв е профилът на наемателите, кога изтичат договорите и колко лесно може да се запази заетостта при по-предпазлив пазар. Това е основата, върху която стъпват всички останали изводи за дълг и доходност. След това идва въпросът за капиталовите нужди и рефинансирането. При Core/Core+ активите слабата дисциплина по поддръжка или прекалено късната реакция по дълга рядко се виждат веднага, но често се натрупват точно когато пазарът стане по-строг. По-разумният подход е да има предварително определени прагове за действие, вместо решенията да се вземат под напрежение. Смисълът на тази стратегия не е да елиминира риска, а да го държи управляем. Когато контролът е ясен, доходът остава по-защитен, а активът запазва по-голяма гъвкавост при рефинансиране, продажба или следващ етап на управление.